(Из превод на беседата на отец Серафим Роуз „Православието в Америка“, изнесена по време на св. Германското поклонничество на 12/25 декември 1979 г. в Свето-Троицкия манастир в Джорданвил, Ню Йорк; превод от английски) |
|
Продължение...
|
|
Какво написал Христос върху земята |
|
|
|
|
Веднъж всеблагият Господ седял пред Иерусалимския храм и насищал гладните души със Своето пресладко учение. Множество народ се бил събрал около Него (Иоан 8,2). За вечната радост говорил Господ на народа, за вечната радост на праведниците във вечното отечество на небесата. И народът се наслаждавал на Божествените слова. Като сняг под ярките льчи на слънцето изчезнала горестта на много огорчени души и злобата на много озлоблени сърца. Кой знае колко дълго би продължило това чудно видение на мира и любовта между небето и земята, ако не се било случило нещо неочаквано. Човеколюбивият Месия никога не се уморявал да поучава народа, а благочестивият народ никога не чувствал умора от слушането на целителната и чудна премъдрост. |
|
Продължение...
|
|
Тази история се случила в едно малко градче някога, много отдавна – може би, преди сто години, а вероятно и по-малко(това вече не е важно). И се случила тя тъкмо не задълго до Рождество. |
|
Продължение...
|
|