Тропар и Кондак на празника.

“Възнесъл си се в слава, Христе, Боже наш, зарадвал учениците с обещанието за Светия Дух, уверил ги чрез благословението, че Ти си Син Божи, Избавител на света.”

“Като изпълни определеното за нас и като съедини земното с небесното,
възнесе се в слава, Христе Боже наш, без никак да се отлъчваш, но като пребъдваш неотстъпно, викаш на тези, които Те обичат: Аз съм с вас и никой не може да е против вас.”

На 40-тия ден след Възкресението /винаги в четвъртък/ празнуваме Възнесението на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос. Още когато беше с учениците Си, преди Своите страдания, Христос им бе обещал, че ще им изпрати Светия Дух, казвайки: “За вас е по-добре Аз да си замина, понеже, ако не замина, Утешителят няма да дойде.” А след Възкресението Си от мъртвите в продължение на 40 дни Господ име се явявал и приемал храна пред тях, за да ги увери, че е самият Той – възкръснал. В тия именно дни Господ им изяснявал тайните на Царството Божие. Беше им заповядал да не се отдалечават от Иерусалим, но да чакат там идването на Пресветия Дух, Който ще ги кръсти с огън. В това време те трябвало, подобно на войниците, преди да влязат в бой, духовно да се подготвят за предстоящата им борба срещу Христовите врагове, възприемайки оръжието на Светия Дух. Когато настанал четиридесетия ден от Възкресението, както отбелязват светите евангелисти, Господ Иисус възвел Своите ученици на Елеонската планина, която се намира близко до Иерусалим, дал им последни наставления и последно благословение. И както ги благославял, отстъпил от тях и започнал да се възнася на небето, като им заповядал: “Идете научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух. И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.” Отправили взор нагоре, учениците гледали възнасящия се свой Учител, докато най-сетне един светъл облак Го закрил от погледа им. В това време им се явили двама мъже в бели дрехи и им казали: “Мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.” Възнесъл Се в слава на небето, след като изпълнил Своята божествена Мисия на земята, Господ Иисус седнал отдясно на Бога Отца. Съгласно Неговото обещание, в края на вековете Той пак ще дойде в слава да съди живи и мъртви и царството Му няма да има край. Апостолите Христови, вместо наскърбени поради раздялата им със своя учител и Господ, се завърнали от Елеонската планина в свещения град Иерусалим с голяма радост. Защо ли? Защото още преди възнесението Си Той им бе обещал, че няма да ги остави сираци и че ще им изпрати Дух Утешител, Който ще ги просвети и научи на всяка истина. След като се върнали в Иерусалим светите апостоли, съгласно поръчението на Спасителя, не се отдалечавали от града; събирали се на молитва заедно с Божията Майка и жените – мироносици и очаквали да се изпълни обещанието на Господа – да дойде Светия Дух. Господ Иисус се възнесе на небето със Своето прославено във Възкресението божествено тяло. С това Той почете нашата човешка природа и я обожестви. И макар че се бил възнесъл на небето и седнал отдясно на Отца, съгласно обещанието Му, Той пребъдвал невидимо със Своите ученици, помагал им и подкрепял словото им с личби, от каквито то се придружавало. Той е бил не само със Своите ученици през време на земния им живот, но и с техните приемници по вяра и служение, с приемниците на техните приемници и т.н. до свършека на света. Той, следователно, е и с нас, които вярваме в Него. Той и нас няма да ни остави сами. Христе Боже, Ти, Който си се възнесъл в слава, помилуй и спаси нас! Амин!  Подготвил протойерей Любомир Казашки от Катедрален храм “Света Троица”, ползвайки текста от книгата Синаксар.